Александру Пушкину. Перевод с болгарского — Е. Шаровой

Петко Спасов
Перевод с болгарского — Евгения Шарова

АЛЕКСАНДРУ ПУШКИНУ
На скамейку в Михайловском, в парке
Он присел, опечаленный ссылкой.
И листвой – стайкой бабочек ярких,
День осенний поэта засыплет.

Облака собираются в стаи.
Мысль поэта уносят с собою.
Птичий клин, ты куда уплываешь,
Выше туч поднимаясь порою?

Он сидит одиноко, и взглядом
Словно видит просторы морские.
День утих и к ногам его лягут,
Будто тени, тревоги людские.

Он, наверное, завтра опишет
Боль свою, спрятав в стихотворенье.
В тех стихах оживут, став нам ближе,
Сам поэт, и тот парк в день осенний.

__
НА АЛЕКСАНДЪР ПУШКИН
На пейката, в Михайловское, в парка,
седи заточеникът натъжен.
Листата, като пеперуди ярки,
валят над него в есенния ден.

А облаците на стада пътуват.
Унесен в тях, поетът ги следи.
Ятата птичи накъде ли плуват,
над пълните със облаци води?

Седи поетът, гръб назад облегнал,
усамотен, почти накрай брега.
Утихнал ден в краката му е легнал,
посърнал от човешката тъга.

Навярно утре в стих ще го възпее,
от болката в душата му роден.
И в тоя стих навеки ще живеят
поетът, парка, есенният ден.