Поэты этого мира. Перевод с болгарского — Е. Шарова

Перевод с болгарского — Евгения Шарова, по мотивам стихотворения Веселина Чернялски «Поетите на този свят»

Поэты, словно гости в мире этом…
Не на Земле – в фантазиях живут.
По следу, подгоняемые ветром,
Задумавшись о вечности, идут…

Загадочны, порою непонятны,
И очень часто не устроен быт…
Но пламенной душой своей богаты.
Им нипочём превратности судьбы.

Непостижимы, даже сумасбродны…
Но в их глазах такой огонь горит,
Что понимаешь: ведь они – свободны,
Ни старость и ни смерть их не страшит!

Поэт – мишень в жестоком жизни тире!
Отлиты пули и курок взведён…
Поэты – только гости в нашем мире…
А мир без них на гибель обречён.

_____

ПОЕТИТЕ НА ТОЗИ СВЯТ
Поетите не са за този свят.
Поетите не стъпват по земята.
Вглъбени и загадъчни вървят
по дирите на безсърдечен вятър.

Наметнали тържествено нощта –
все търсят в дните звън на шесто чувство.
От суета и куп добри неща
в критичен миг спасява ги изкуството.

Те нямат дори свой приличен дом –
през времето задъхано пътуват.
Скърбят или се радват мълчешком.
Стихът единствен воплите им чува.

Неразгадани, смахнати дори
са в часовете на внезапни срещи.
В очите вечно огънче гори –
за старост приютило дух младежки.

Те непохватно някак си стоят
върху дланта на вашите представи.
А се оказва – по войнишки спят
и често дори в грешките са прави.

Нерядко и куршум, за тях отлят,
или отрова им бележат края…
Поетите не са за този свят.
А той без тях какво би бил? Не зная.