Люлин Занов
Перевод с болгарского Евгении Шаровой
В ПЛЕВЕНЕ
Воспоминанья вдруг настигли
На перекрёстках Сан Стефано
И вихрем закружило мысли,
Заныло сердце, словно рана.
Я оказался незаметно
В аллеях Скобелева-парка,
Где на вершине монумента
Звезда сияет ярко-ярко.
Оковы рабские разбиты,
Болгария, однако, помнит,
Как в тех далёких, страшных битвах
Сражался храбрый русский воин,
О той кровавой, адской драме,
В лесах, ущельях шли сраженья…
И Плевенская панорама
Закроет память от забвенья!
Музеи, мавзолеи, храмы…
Здесь русской крови голос слышен:
«Пусть будут вечными Балканы!
И не считайте братство лишним!»
_________
В ПЛЕВЕН
Днес миналото ме догони
по улицата „Сан Стефано“.
Събуди мисли вихрогони
и за сърцето то ме хвана!
Как свърнах сетне не усетих
след миг, към „Скобелев“, към парка,
където монументът свети
от връх, като звездица ярка.
Разкъсала вериги прашни
България все още пази
в гърдите спомените страшни
за боя, руските витези,
за кървавата, адска драма
във долина и във дъбрава…
Днес Плевенската панорама
закриля всичко от забрава!
Но от музеи, мавзолеи
кръвта им руска мъдро кани–
в нас братството да не линее
и здраво да е кат Балкана!
