Вчера поэт Валентин Качев прислал Всеволоду Михайловичу Кузнецову своё стихотворение, которое ещё в 2018 году он отправил в Посольство Болгарии в России и которое ещё тогда была размещено у них на сайте. И вот оно попало и к нам на сайт…
С сайта Посольства Болгарии в России:
Стихотворението „С любов към Русия“, написано от Валентин Качев – член на Съюза на писателите на Русия и изпратено до Българското посолство в Москва по повод честването на 140-ата годишнина от Освобождаването на България от османско иго в резултат на Руско-турската война 1877-1878 г.
Стихотворение“ с любовью к России», написанное Валентином Качевым – членом Союза писателей России и отправленное в болгарское посольство в Москве по случаю празднования 140-летия освобождения Болгарии от османского ига в результате Русско-турецкой войны 1877-1878 гг.
C ЛЮБОВ КЪМ РУСИЯ
Обичам уюта на селската къща,
боба в гърне на оджака да ври,
въгленът стария спомен да връща,
на двора петел да ни буди в зори.
Днес съм далече от родната къща,
при Кремъл, с червени, големи звезди,
снежен оркестър ме нежно прегръща,
зимата пее в моите уши.
А някъде там, на високата Шипка,
где белите кости на снажни орли,
отдъхват под вятъра, под обелиска:
«ура» и «братушки» отново звучи.
Днес съм в театъра, тук лебеди бели
се носят в чаровния танц:
поклонете се внуци, пътя поели —
към Шипка чрез вашия валс.
А розите красно-червени,
падат на голямата сцена пред вас,
поспрете се лебеди, розите взели,
те са кръвта на славянския брат.
Танцът е в театъра, на върха обелиска,
а бобът с гърнето в България ври.
Славянската мощ е тук и на Шипка,
а в мойто сърце обич гори!
