Люлин Занов
Перевод с болгарского Евгении Шаровой
МАЛЬЧИК ВО МНЕ
Как часто они в мои сны приходят —
Два образа светлых — сверчок и мама.
Молчат, тревогой себя изводят —
Ну, где ты — простой деревенский мальчик!
А я по дорогам бегу знакомым,
Что в юном сердце навек остались…
Слов жажду и образов невесомых,
Чтоб в песнях правильно их расставить.
С ветром — моим неспокойным другом —
Босыми по свету пойдём скитаться.
И там, где пройдём мы, везде, где будем —
С нами всегда простота святая!
Несу в своём сердце родную землю
И образы эти — сверчок и мама,
Которые ищут, затишью внемля —
Ну, где же ты наш повзрослевший мальчик…
_____
МОМЧЕТО В МЕН
Ах, често във съня ми ме спохождат
два образа — на мама и щурче
и търсят мълком в моя свят тревожен
порасналото, селското момче!
И тичам по познатите ми друми,
които спират в младата ми гръд…
Аз търся жадно образи и думи
във светла песен да ги подредя
и с вятъра — приятеля немирен,
да тръгнем двама боси през света
и всякъде, където ще преминем
да носим свята селска простота!
Да нося във сърцето си земята
и образа на мама и щурче,
което все да търси в тишината
порасналото, селското момче…
Мила, Евгения, сърдечно благодаря за вниманието, с което ме обгръщаш, за топлия поздрав послучай рождения ми ден! Благодаря и за прекрасния превод и публикуването на стихотворението ми! Чрез него ме върна в детството и младостта ми, към родния край…Развълнува ме, приятелко скъпа! Приятелски поздрави от слънчева България!
Скъп Люлин! Честит рожден ден!
Много съм доволен, че ми хареса превода!