Лалка Павлова
Переводы с болгарского — Всеволод Кузнецов
ИЗ ПОЭМЫ «В УЩЕЛЬЕ ВРЕМЕНИ»
Памяти русских войнов, погибших
за освобождение Плевена
Ночь затаилась, Плевен скрывая,
скрывая холмы… И вдруг, в один миг,
молния, словно стрела, пронзает,
бой осветив села Буковлык.
Под огнем — то не дождь — рыдает рассвет,
русских полки, сметая редут,
вперед устремляются в смелом броске,
под свисты шрапнели… И турки бегут.
Адьютант Османа-паши запишет:
«После страшного, дикого зрелища боя,
крик «Ура!» и небо и нас изумивший —
Это русские рвутся солдаты из строя…»
А на белом коне, с обнаженною саблей,
как мистический, сказачный, красавец герой,
за собою ведет их Скобелев — к аду,
где клокочет, как лава, ужаснейший бой!
И сраженные валятся — будто, всемирный потоп.
И орудия сеют огонь без пощады.
После долгих атак погибают, разом: ходжа и поп…
Враг, — и слева, и справа, — атакует нещадно.
Начинается сеча. Земля превращается в месиво —
от крови… Ужасные крики… Повсюду — и тлен, и прах…
Но войн, — как Святыня Господня, Мессия
воскресает, — распятый на вражьих, турецких штыках!
ЧИТАТЕЛЮ,
Подними времени занавес, — и смотри, — чего стоит!
Здесь на каждом камне высечено бессмертье!
Досталась победа — огромной ценою!
Великою, страшною жертвой!
__________
ИЗ ПОЕМАТА «В УСОЕТО НА ВРЕМЕТО»
В памет на загиналите руски войни
за освобождението на Плевен
Нощта все още крие в тъмната си пазва
на Плевен сънените хълмове отсреща.
Внезапна, огнена светкавица пролазва —
Буковлък тя превръща в пещ гореща.
Под огън оръдеен утрото заплака.
Пехотни руски полкове припряно тръпнат,
напред политат със стремителна атака,
фучат шрапнели… С ужас турците отстъпват!
И адютантът на Осман паша записва:
«След страшно, грандиозно зрелище на боя,
щом под небето смаян вик “Аллах!» увисва,
с «Ура!» руснаците напред издърпват строя.»
От белия си кон с извадената сабя,
като митичен, приказно красив герой,
зове ги Скобелев към дъното на ада —
а там клокочи лавата на страшен бой!
Наоколо вали като по време на потоп.
Оръдията сеят огън без пощада.
След четири атаки — мрат без ходжа и без поп.
Врагът от три страни масирано напада.
Започва сеч… Земята се превръща в тиня
от кръв и пръст. Под свода — ужасени викове.
Човекът там — като божествена светиня! —
възкръсва, вдигнат върху вражи турски щикове.
ЧИТАТЕЛЮ,
вдигни завесата на времето и гледай!
Тук всеки камък носи в надпис издълбан
цената грозна на всеобщата победа —
велик и страшен многохиляден курбан.