Лалка Павлова
Перевод с болгарского — Людмила Королёва
МИРАЖ
Душа моя — скиталица ночная,
ночь любит тихую и странностью грешит,
к далеким звездам тягу ощущая,
сонатой Лунною заслушавшись в тиши.
И, ненавидя шумные бульвары,
в беседке будто бы на Брауншвейг
она — Джульетта юная, Гвиччарди,
а музыка Бетховена — портвейн.
Пьет до утра адажио глотками,
Quasi una fantasia — мила!…
С рассветом все, увы, бесследно канет.
Ночь… Новая иллюзия пришла.
_________
МИРАЖ
Душата ми е странна скитница.
Обича нощите и скришом в тишината,
приседнала на най-далечната звезда,
с наслада слуша Лунната соната.
Тя мрази ярките крещящи булеварди.
Представя си, че е в беседката на Брауншвайг
и че онази Жулиета е, Гвичарди,
а музиката на Бетовен — чашата златист портвайн.
До утрото адажио на глътки пие —
великолепна е Quasi una fantasia!…
Чак призори, самотна пак, при мен се крие
до следващата нощ… И новата илюзия…
Браво, Людмила, отличный перевод!
Спасибо, Лариса!