Люлин Занов
Перевод с болгарского — Галина Дриц
В ПЛЕВЕНЕ
Сегодня прошлое меня
На улице — на «Сан-Стефано» —
Догнало. Мысли торопя,
Заныло сердце, словно рана.
Свернул тогда я незаметно
В тот самый Скобелевский парк,
Где свет с вершины монумента
Звездой горит, как дружбы знак.
Оковы пали уж давно,
Но всё Болгария хранит
Воспоминания о том,
Что русский воин здесь убит,
И не один. Стара та драма
И заросли следы сраженья,
Но Плевенская панорама
Хранит былое от забвенья.
А павших русских мавзолей
Всех заклинает нас, землян,
Чтоб братство было всё сильней
И крепким, как хребет Балкан!
_________
В ПЛЕВЕН
Днес миналото ме догони
по улицата „Сан Стефано“.
Събуди мисли вихрогони
и за сърцето то ме хвана!
Как свърнах сетне не усетих
след миг, към „Скобелев“, към парка,
където монументът свети
от връх, като звездица ярка.
Разкъсала вериги прашни
България все още пази
в гърдите спомените страшни
за боя, руските витези,
за кървавата, адска драма
във долина и във дъбрава…
Днес Плевенската панорама
закриля всичко от забрава!
Но от музеи, мавзолеи
кръвта им руска мъдро кани–
в нас братството да не линее
и здраво да е кат Балкана!
Скъпа Галина, сърдечно благодаря за превода и публикуването му точно днес,
защото на тази дата плевенчани празнуваме 143 г. от Освобождението на града от
турско робство!
Нека дружбата между народите ни укрепва и в бъдеще! Бъдете здрава и
благословена!
Спасибо, Люлин! Очень приятно было, и не один раз, переводить Ваши стихи. Они такие душевные, что я с удовольствием занималась переводом, стремясь как можно ближе сойтись с Вами мыслями, передать точнее смысл всего, что Вы хотели сказать своими стихами. Рада, что это удалось в какой-то степени. И Вам желаю здоровья, дальнейших творческих успехов, всего доброго, Галина.