Калин Донков
Перевод с болгарского — Юлия Соколова
БЛЮЗ
Сомнения, восторг и страх…
Ах, жизнь, ты просто развлекалась:
Года прошли, осталась малость —
Воспоминания в слезах.
Закат уже давно погас,
И ночь темнее всех барьеров.
Какое множество примеров,
Когда судьба терзает нас.
Там, где-то в глубине души,
Остались бури отголоски.
Луч счастья — тоненькой полоской…
Ты целовать меня спеши.
Крик в бесконечности летит…
И ангелы стоят на страже.
Ушёл, и горше нет пропажи.
За всё, за всё меня прости…
_______
БЛЮЗ
Съмнения, възторзи, страх –
съдбата просто се развлича.
А теб след век те разпознах.
И само век ще те обичам!
Оттатък залеза, отвъд
нощта тъмнеят бариери.
Не иде прошка, нито съд…
Любима, събуди ме вчера!
В дълбочините земетръс
предвкусва свойта премиера.
Животът е опасно къс…
Побързай, целуни ме вчера!
Пропуква се безкрайността.
С греха ни ангел ще вечеря.
Подай стиха ми на свещта…
Не чакай: забрави ме вчера…
И перевод и авторское стихотворение замечательное!