«Одиноко, не давая тень…» Перевод с болгарского Е. Постоевой

Лалка Павлова
Перевод с болгарского — Елена Постоева
***
Одиноко, не давая тень,
Высохшее дерево темнеет.
Ветер его гладит в летний день,
Яркими лучами солнце греет.

Видно, ночью злобный суховей
Корень иссушил вдруг без причины,
Стало сразу дерево темней,
Потеряв источник своей силы.

Я одна. Меня ты позови…
Остаюсь затворницей покорной.
Ведь, на самом деле, без любви
Человек – как дерево без корня.

***
Самотнонякъдедалечпред мен
Изсъхналодървотъмнее –
Ни вятърътгогали в летенден,
Ни слънцеможе вече да госгрее.

Навярнозлиятнощен суховей
Внезапно коренътмупресушил е –
Затуйсегатакатъмней,
Загубил извора на свойта сила,

Останала сама без твоя зов
Съмкато дом, от бурите съборен.
Защотовсъщност без любов
Човекът е еднодърво без корен.